Чесън (Allium sativum) е растение, което принадлежи към семейство Лилиеви. Използва се като храна и подправка, както и във фармацевтичната индустрия, поради своите свойства. Най-често от чесъна се консумира луковицата, съставена от няколко луковици, популярно наричани „скилидки чесън“. Растението се култивира от близо 6000 години, а в момента се отглежда във всички части на света. Реколтите от чесън могат да бъдат засегнати от вредители и болести, срещу които е важно да се приложат правилните третирания.

Заболявания по чесън

ВИРУСНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Вирус на жълтите ивици

Нападнатите растения имат забавен растеж и признаци на обезцветяване. Листата увисват и се виждат жълти ивици, а при силно нападение цялото растение пожълтява. През вегетацията вирусът се разпространява от листни въшки, а от една година на друга болестта се предава от заразения посадъчен материал.

Превенция и контрол:

• посадъчният материал трябва да е здрав;
• отглеждане на устойчиви сортове;
• третиране с инсектициди за поддържане на популациите на листни въшки под контрол;

БАКТЕРИАЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Меко гниене (Erwinia carotovora pv. carotovora)

Нападението се проявява към края на вегетацията. Стъблата на нападнатите растения се развиват слабо и в основата им се появява мокро гниене. Луковиците променят цвета си и омекват. Атаката на бактерията продължава и в склада, където луковиците загниват и издават неприятна миризма.

Превенция и контрол:

• балансирано торене;
• правилно редуване на културите (чесънът може да се засажда на същата земя след минимум 3-4 години);

ГЪБИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Пухена мана (Peronospora destructor)

Болестта поразява луковици, цветни стъбла и листа. Първите симптоми се проявяват по листата като продълговати, светлозелени до жълтеникави петна, върху които се образува сивкаво-лилав пух. Нападнатите тъкани омекват и причиняват изсъхване и падане на листата. Оптималните условия за възникване на заболяването са висока влажност на въздуха за поне 10 часа и ниски температури около 12℃.

Превенция и контрол:

• хигиена на насажденията;
• балансирано торене;
• правилно редуване на културите (чесънът може да се засажда на същата земя след минимум 3-4 години);
• третиране на чесън със специфични фунгициди.

Лилави петна (Alternaria porri)

Болестта се проявява по всички органи на растението като малки, белезникави петна, заобиколени от жълт пръстен, които по-късно стават кафяви. При силно нападение гъбата напада луковиците и болестта може да продължи влиянието си в складовите помещения, ако са слабо проветрени и влажността и температурата са високи. Гъбата се разпространява чрез спори, пренасяни от водни капки и вятър, а през зимата оцелява върху растителни остатъци на повърхността на почвата.

Превенция и контрол:

• събиране и унищожаване на растителни остатъци след прибиране на реколтата;
• правилно редуване на културите (чесънът може да се върне на същата земя след минимум 4 години);
• отглеждане на устойчиви сортове;
• третиране на чесън със специфични фунгициди.

Гниене на шията (Botrytis allii)

По листата и луковиците се появяват белезникави, кръгли петна, където тъканта хлътва. При условия на висока влажност върху тях се образува сивкав мъх, в който се развиват склероциите на гъбичките. Гъбата се предава от една година на друга чрез склероциите и нападнатите семена.

Превенция и контрол:

• събиране и унищожаване на растителни остатъци след прибиране на реколтата;
• правилно редуване на културите (чесънът може да се върне на същото поле след поне 4 години);
• рационално напояване;
• третиране на чесън със специфични фунгициди.

Бяло гниене по лук и чесън (Sclerotium cepivorum)

Това е една от най-вредните болести по чесъна, която се проявява през пролетта с обилни валежи. Нападението се проявява с пожълтяване първоначално на зрелите листа, последвано от пожълтяване на най-младите. Нападнатите растения застояват от растеж. При прогресиране на заболяването стъблото загнива. Върху луковицата се вижда бяло гниене, върху което се образуват малки черни склероции, осигуряващи предаването на болестта от една година на друга.

Превенция и контрол:

• събиране и унищожаване на растителни остатъци след прибиране на реколтата;
• правилно редуване на културите (чесънът може да се върне на същата земя след минимум 4 години);
• рационално напояване;
• отстраняване на болни растения от реколтата;
• третиране на чесън със специфични фунгициди.

Ръжда (Puccinia allii)

Първоначалните симптоми се състоят от малки, с неправилна форма, светлокафяви или бели петна по листата. По-късно тези петна се уголемяват и развиват типичните за болестта пустули, които са тъмно оранжеви. Силното нападение води до изсъхване на листата и увяхване на растенията.

Превенция и контрол:

• отстраняване на болните растения от посевите;
• правилно засаждане (чесънът може да се засажда на същата земя след поне 3-4 години)
• отглеждане на устойчиви сортове;
• балансирано торене;
• събиране и унищожаване на растителни остатъци след прибиране на реколтата;
• химическо третиране със специфични фунгициди.

Фузарийно увяхване (Fusarium oxysporum var. cepae)

Болестта се установява само по подземните органи на растението и е много трудна за откриване. Листата имат леко пожълтяване в горната част, а засегнатите корени порозовяват и загниват. Болните луковици показват леко омекване в основата, а при условия на висока влажност върху заразените места се появява белезникав мъх. Гъбичките присъстват в почвата на повечето полета и се препоръчва да се засади устойчив или толерантен посадъчен материал.

Превенция и контрол:

• отглеждане на устойчиви сортове;
• използване на здрав посадъчен материал;

Сухо гниене (Helminthosporium allii)

Това заболяване причинява появата на черни петна по ципите на луковиците, което намалява търговския вид на продуктите. Луковиците не са засегнати в сърцевината си.

Вредители по чесън

Трипси

Те са малки насекоми, трудно видими с невъоръжено око, които атакуват много голям брой култивирани растения. Те колонизират върховете, цветовете и листата, причинявайки окапване на цветовете и спиране на растежа.

Контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Нематоди по стеблото и главата (Ditylenchus dipsaci)

Този микроскопичен вредител присъства в почвата, но атаки върху лук и чесън могат да се наблюдават, когато условията са оптимални (влажност и високи температури). Симптомите могат да се проявят чрез усукване на листата, а луковиците покафеняват. Раните, причинени от кръгли червеи, са входни точки за други патогени.

Контрол:

• правилно редуване на културите;
• отглеждане на устойчиви сортове;
• дезинфекция на почвата със специфични продукти.

Листоминиращ молец (Liriomyza spp)

Той е полияден вид, който напада почти всички зеленчукови видове. Ларвите копаят галерии. Възрастните се хранят с листата и други патогени могат да навлязат през причинените рани.

Контрол:

• третирания със специфични инсектициди.

Муха по лука (Delia antiqua)

Това насекомо напада чесъна, има две до три поколения годишно и зимува като какавида в горния почвен слой. Възрастните се появяват през пролетта и снасят яйцата си близо до растенията, а ларвите навлизат в растителните тъкани, където копаят хранителни галерии. Различни патогени могат да се заселят в раните и да доведат до гниене на луковиците.

Контрол:

• събиране на растителни остатъци след прибиране на реколтата;
• извършване на правилна есенна оран;
• третиране по време на вегетация със специфични инсектициди.

Телен червей (Agriotes spp)

Това е ларвният стадий на насекомите от род Agriotes. Тези ларви атакуват кореновата система и луковиците на растенията чесън, причинявайки тяхното влошаване. Контролът може да се постигне чрез дезинфекция на почвата със специфични продукти преди засаждане.