My Cart
Нямате продукти в количката си.
Черно краче при картофи (Pectobacterium atrosepticum) – идентифициране и контрол
Болестта черно краче при картофи може да се появи както на полето, така и по време на съхранение, като загубите на клубени достигат 50-60%.
Симптоми. Растенията от заразените грудки остават по-малки, със слаби стъбла, изправени клони и огънати към главната ос. Листчетата са усукани към долната страна, твърди са, жълтеникаво-зелени с метален блясък.
Основата на стъблата е тънка, почерняла, а тъканите в тази област показват меко гниене. Вътрешността на основата на стъблото е кафява и мека. Съдовите снопове са с по-тъмен цвят. Болните растения се откъсват лесно, не образуват грудки или клубените са засегнати от мокро гниене.
При разрез на нападната грудка се наблюдава розово-лилаво оцветяване на пръстена, разположен на няколко милиметра под кората. В по-напреднал стадий на заболяването започва разтваряне на нишестето, като се образуват галерии в клубените, пълни с бактериална слуз. Тя има неприятна миризма на кисело. Вътрешността на грудката се разпада напълно.
Във влажни, непроветриви помещения с умерени температури, при съхранение болестта прогресира бързо, причинявайки масово загниване на клубените.
Бактерията се предава от една година на следващата най-често чрез заразени грудки, използвани за засаждане, и чрез растителни остатъци на полето след прибиране на реколтата.
Болестта на черно краче по картофи се разпространява по време на вегетация чрез насекоми, охлюви, вода от дъжд или напояване, инструменти и др. Заразяването става през наранявания, през столоните.
Превенция. Като превантивни мерки се препоръчва да се избягва засаждането в тежки, влажни почви, да се спазва редуването на културите, така че върху заразената земя картофите или други растения, които патогенът атакува, да не се засяват там по-рано от 4 години.
При засаждането трябва да се използват само здрави грудки, да се отглеждат устойчиви сортове, да се води борба с почвените вредители. Картофите, предназначени за съхранение, да се прибират в пълна зрялост, а растителните остатъци, останали на полето след прибиране на реколтата, да се събират и изгарят.
Преди съхранение клубените се сортират, като температурата в складовете се поддържа 1-4ºC, а влажността – 70-80%, като се осигурява добра вентилация.
