Черешовото дърво (Prunus avium) се отглежда от древни времена заради вкусните си плодове. Черешите са първите пресни плодове, които има през пролетта. Дървото развива силна коренова система, стволът му е прав, с гладка кора, която се бели. Листата са големи, с назъбени краища. Цветовете са бели, с дълги дръжки. Плодовете са богати на витамини (A, C, B комплекс), желязо, магнезий, калий, цинк и захари. Черешовите дръжки се ползват за терапевтични цели.

Особености при отглеждане

Развитието на кореновата система зависи от свойствата на почвата. Надземната част се развива бързо през първите години и формира добре аерирана корона, която получава достатъчно светлина. Цветните пъпки образуват венчелистчета от 2-4 цветчета. Черешата цъфти около 15 дни след като температурите се задържат над 8 градуса по Целзий. Самоопрашва се сама ентоморфно, а за да е успешен процеса, се засаждат череши от няколко сорта. За добра реколта поне 30% от цветовете трябва да бъдат опрашени. Черешата започва да дава плод около 3-4 години след засаждане, а след 5-6 години достига производствения си потенциал. Черешовата градина може да плододава около 30-40 години.

Условия за отглеждане

Черешовите дървета обичат топлината – развиват се добре на ниски и средни възвишения. Имат продължителен период на покой и рядко биват засегнати от късни слани. Във фазата на цъфтеж черешата издържа до температури от -2 градуса по Целзий. Необходимо е средно годишно количество валежи от 600-700 мм. Задържането на вода в почвата води до задушаване на корените. Излишната влага по време на зреене на плодовете води до напукването им. Черешата предпочита добре осветени райони и се засажда на места с южно изложение. Отглеждана на сянка, продукцията й е с ниско качество и клоните се белят лесно. Успешно се развива в дълбоки, пропускливи почви, с лека текстура. Не толерира тежки, влажни и студени почви.

Подготовка на почвата

Мястото за засаждане на череша се избира внимателно, тъй като овошката не понася задържането на вода. Необходимо е изложението да е южно или югоизточно, а редовете да са разположени в посока север-юг, за да се осигури максимално количество светлина за насажденията през деня. Ако преди това на мястото са отглеждани овощни дървета, подготовката на почвата започва 1-2 години по-рано. За да се подобри почвената структура и да се предпазят насажденията от заболявания, се насяват многогодишни треви. При силно заплевяване се прилагат неселективни хербициди.

Почвата се наторява с органични торове (оборски тор или компост). Препоръчително е почвата да се скарифицира, за да се развиват корените по-лесно. Мястото се изчиства старателно и се изравнява. 

За прецизно засаждане местата на дърветата се отбелязват с колчета.
Череша не се засаждат там, където преди са отглеждани череши, нектарини, праскова, слива или други дървета – трябва да са минали поне 5 години след премахването на изброените. 

Засаждане

Най-доброто време за засаждане е през есента, когато черешата лесно приема преместването и започва успешно да се развива през пролетта. За да се осигури успешното опрашване, се засаждат поне три различни сорта череши в последователни редове. Препоръчително е да се спазва дистанция от 5 метра между редовете и 4 метра между отделните растения на ред. Ако сортовете череша развиват по-богата корона, разстоянията са: 6 метра между редовете и 5 метра между отделните растения на ред. В случай, че разполагате с по-малко място се оставя дистанция от 4 метра между редовете, и 2-3 метра между отделните дървета, като разбира се, се съобразява сорта на черешите.

Преди засаждане фиданките трябва да бъдат подготвени за приспособяване към новите условия в овощната градина. За да стимулирате развитието на корените е нужно да ги подрежете. Премахват се увредените корени, а здравите се скъсяват до 7-8 см.

Подрязването се прави само ако младите фиданки са извадени наскоро от почвата. Корените се накисват в смес от жълта пръст, пресен оборски тор и вода. Тази комбинация помага за адаптирането към почвените условия и запазва влагата около корените.

Същинско засаждане

Ако земята не е била обработвана, посадъчните дупки се правят 2-3 месеца предварително, с размери 100 х 100 х 80 см. Ако мястото е поддържано, посадъчната дупка се изкопава 1-2 дни преди самото засаждане или на същия ден, с размери 50 х 50 х 50 см.

Почвата, извадена от дупката, се смесва с добре разложен оборски тор и се насипва обратно в основата на посадъчната дупка. Корените се разполагат така, че да са в добър контакт с положената смес. Присадъчната пъпка на фиданката е необходимо да бъде на около 3 см над нивото на почвата и да сочи на север. Ако пъпката се покрие с почва, ще развие собствени корени. След засаждане почвата се полива обилно и до всяка фиданка се слага колче, което да служи за опора. 

Поддръжка

През пролетта черешовите насаждения се поливат, а почвата се държи чиста от заплевяване. Почвата около дърветата се прекопава и се покрива с оборски тор. За да се предпазят черешите от изпаряването на водата се полага слой мулч – той подобрява микробната активност около корените. През пролетта поставените защитни материали около дървото се премахват. В случай, че насажденията са млади, поливането е задължително. Мястото се поддържа чисто от плевели, тъй като те отнемат от влажността, необходима за черешите и поемат хранителните вещества, важни за развитието на дърветата. В първите три години от засаждането не се прилагат хербициди.

Подрязване

Черешовите дървета се подрязват всяка година. Това спомага за постоянна реколта и възможно най-дълъг живот на дърветата. В първата пролет след засаждане всички леторасти се скъсяват до 60-90 см над нивото на земята. През есента се избират 3 летораста, равномерно разположени на дървото, които ще формират скелетните кости в бъдещата корона. Останалите се премахват. Основният клон на стеблото се подрязва над външна пъпка.

Във втората година след засаждане се избират три летораста и се скъсяват до 1.2 метра над нивото на земята.

Всички недоразвити леторасти се премахват.

В третата година се избира нов клон, който да образува разклонения.

Разклоненията трябва да са насочени навън и да се скъсят до 60 см. Всички останали леторасти се премахват. Ако едногодишните клони не надвишават 80 см дължина, не се подрязват. В останалите случаи се скъсяват, за да се нормализира продукцията. Наранявания, по-големи от 2 см в диаметър, се покриват с овощарска замазка.

Черешовото дърво понася добре подрязванията в периода на вегетация. През юни 20-30 сантиметровите леторасти се прищипват. Процесът стимулира развитието на плодни пъпки и редуцира разклоняването на короната. След това недоразвитите леторасти се премахват. През август, след събиране на реколтата, се прави подрязване съобразно основните принципи. Подрязването през есента може да замени това през периода на покой.

След формиране на короната (години първа-четвърта) подрязването се редуцира. През следващите години (години пета-десета) черешата запазва формата и добивния си капацитет. През този период подрязването се състои в премахване на недобре развитите или пречещи клони, както и скъсяването или премахването на клоните, които се преплитат. След 9-10 години на плододаване дървото се подновява чрез основно подрязване. За развитието на нови клони този процес се повтаря на всеки 5-6 години. 

Стимулиране на плододаването

Тези процеси стимулират черешовите дървета да дадат повече плод, плодовете да узреят по-бързо или да се развият по-здрави клони:

– промяна на естествената позиция на клоните по вертикала. Така клоните се развиват и изправят. Извършва се при вече установени дървета и спомага за подновяване на короната.

– промяна на позицията на клоните по хоризонтала. Плодните пъпки по клоните се развиват и процесът спомага за аериране на короната. Клоните се огъват под хоризонталната линия, за да има обилно плод. Прави се при млади насаждения, когато вегетативното развитие е доминиращо.

– основата на дървото се запазва нагоре, а разклоненията й се насочват под хоризонталната линия. Това спомага за развитието на пъпки 2-3 години по-рано от обикновено.

– напречни разрези – прекъсват се проводящите съдове като се прави разрез с остър инструмент, над пъпката.

– надлъжни разрези – правят се разрези по дължината на ствола – процесът подпомага удебеляването му.

– огъване – огъват се клоните или леторастите. Така се стимулира плододаването.

– чупене на клони – прави се при клони, които са насочени в неподходяща посока. Тези клони започват да плододават скоро след счупването.

Мястото между редовете се поддържа чисто. Плевелите се премахват с фреза, за да се добавят органични торове в почвата или се изчистват с хербициди. Внимава се при нанасяне хербицидите да не засегнат черешовите листа. През първите три години след засаждане употребата на хербициди не е препоръчителна. 

Поливане

Тъй като черешовите дървета са чувствителни към излишната почвена влажност, при поливане се следи водата да не се задържа. Препоръчително е да се използват системи за капково напояване или микропръскачки, разположени под короната на дърветата.

Защита на дърветата от измръзване

При неблагоприятни климатични условия черешите могат да бъдат засегнати от късни слани, които компрометират реколтата. За да се предпазят, растенията могат да се опушат. За целта, когато температурите започнат да падат, се избират лесногорими материали, които правят много пушек – гума, слама, тор, катран, торф. Запалват се, за предпочитане през нощта, когато температурите са значително по-ниски.

Слоят пушек не позволява на топлината от почвата да изстине и спомага за задържане на топлината в короната. Тази процедура може да предпази дърветата при температури до -3 градуса по Целзий.

Торене

Дозата, броят третирания и съставът на торовете за приложение при череша се избира след направата на почвен анализ заедно с диагностика на листата. Черешовите дървета понасят добре както гранулирани, така и листни торове.

Контрол на заболявания и вредители

Прилагането на фитосанитарни третирания, в съответствие със специфичните за черешовите дървета срокове, може значително да намали опасността от заболявания или вредители. Третиранията се извършват предимно през периода на покой, когато температурите са над 5 градуса по Целзий.

В случай на заболяване черешата се третира първо през есента, когато листата окапят, с продукти на основата на мед. Второто пръскане със същия вид продукти се прави през пролетта, при пукане на пъпките. Разтворът се пръска по цялата повърхност на дървото, от основата до върховете на клоните. Третиранията се извършват в дни, когато няма вероятност от валежи и температурата е над 6-7 градуса по Целзий, за да не замръзне нанесеният продукт. След 7-10 дни се нанася градинарско масло, което действа срещу вредители, които презимуват в кората на дърветата.

Събиране на реколтата

Черешите се събират, когато са напълно узрели. Оптималното време зависи от размера и цвета им, от твърдостта на месото, от съдържанието на захар. Ако плодовете не се оберат навреме, те забавят развитието на дървото. Черешите се събират на ръка и се съхраняват в студени помещения. Преди консумация се измиват.