Плодното дърво череша (Prunus avium) е част от семейство Розоцветни. Отглежда се заради ароматните си и вкусни плодове. Вирее в умерените климатични зони на Европа и Азия, но се култивира също в Африка и Северна Америка. Достига голяма височина – понякога до 25 метра. Короната е овална, а клоните сиви и твърди. Цветовете са бели, а плодовете костилкови. Листата са големи, твърди и назъбени. Черешата се нуждае основно от светлина и топлина. На сенчести полета плодовете израстват безвкусни, а листата окапват по-рано. Дървото вирее добре в дълбоки, порьозни почви, с лека структура. Тежките, влажни и студени почви не са подходящи. Корените се развиват в зависимост от условията на почвата. Надземната част нараства бавно през първите няколко години от засаждането.

Заболявания по череша

Вирусни заболявания

Некротични пръстеновидни петна

По листата на череша се появяват малки, обезцветени точки. Атакуваната тъкан пада и листата изглеждат продупчени. Заболялото дърво прекъсва нормалния си растеж. Симптомите се забелязват през пролетта. Вирусът напада всички костилкови дървета и се разпространява от прашец, акари и нематоди.

Превенция и контрол:

• засаждане на здрави фиданки;
• отстраняване на заразените дръвчета от овощната градина;
• използване на инсектициди за контрол на популацията на насекоми.

Накъдряне на листата

Този вирус напада старите овошки. Симптомите могат да се различават – да са под формата на пръстеновидни петна, изсъхване или прегъване на листата. Обикновено заболяването води до забавяне на растежа на череша.
Вирусът се разпространява при пресаждане, от семена или от прашец. 

Превенция и контрол:

• преглеждане на фиданките преди засаждане;
• използване на здрав посадъчен материал.

Бактериални заболявания

Бактериен пригор (Pseudomonas syringae pv morsprunorum)

Заболяването засяга младите издънки, листата и плодовете при череша. По листата се появява опетняване с воднист вид. При висока влажност върху петната се вижда бледожълта вискозна ципа. При ниска влажност наранената повърхност изсъхва и се откъсва от листото. Продължителното заболяване води до окапване на листата.
По плодовете също се забелязва червено-кафяво опетняване, разцепване на кората и деформация на плода.
Върху издънките са видими дълги линии, от които изтича лепкава течност. Раните нарастват всяка година и могат да се превърнат в ракови образувания. Бактерията прониква през тъканите на дървото, но най-често заразяването се случва при пресаждане.

Превенция и контрол:

• използване на здрава присадка;
• третиране с продукти, съдържащи мед.

Бактериален рак (Agrobacterium radiobacter pv. Tumefaciens)

По корените и стеблото се образуват тумори, в началото малки и меки, а след това се втвърдяват. Имат различни размери и форми. Бактерията на рака навлиза през наранени места по череша – от нематоди, от градушка. Благоприятни за развитието й са температури в диапазона 22-30 градуса и влажност на въздуха 80 %.

Превенция и контрол:

• сортиране на посадъчния материал преди засаждане;
• правилно подготвяне на почвата в овощната градина;
• дезинфекция на инструментите при работа с всяко отделно растение;
• изрязване на заразените клони до здраво място, третиране с бордолезов разтвор 4-5 % и покриване на раните с овощарска замазка;;
• киснене на корените в бордолезов разтвор 1%;
• третиране през вегетационния период с продукти на основата на мед.

Гъбични заболявания

Кафяво гниене (Monilinia laxa)

Атакува надземната част на череша и води значителни загуби в студени и дъждовни години. Нападнатите листа висят, без да падат, цветовете окапват и изсъхват, а клоните се огъват. Младите плодове се набръчкват и опадват. Пулпата на узрелите плодове изгнива, а въшната й част омеква на места. Накрая плодовете се мумифицират и остават на дървото, като така спомагат за продължението на болестта през следващата година.
Гъбата презимува върху изгнилите плодове и по заразените клони.

Превенция и контрол:

• събиране и унищожаване на заразените плодове;
• премахване и изгаряне на заразените клони;
• изрязване на клоните до здраво място, прилагане на бордолезов разтвор 4-5 % и покриване на раните с овощарска замазка;;
• третиране извън вегетационния период с продукти на основата на мед (бордолезов разтвор).

Бяла ръжда (Blumeriella jaapii)

Забелязва се опетняване по листата в началото на лятото – малки кръгли точки, червенолилави на цвят с диаметър 2-3 мм. Гъбата атакува цялото листо, то пожълтява, покрива се с лилави петна, а от долната си страна с бял мухъл. Листата окапват.
Гъбата причинява ранно опадване на листата с негативни последици върху добива. Жизнеността на черешата рязко намалява и дървото е предразположено към измръзване.

Превенция и контрол:

• унищожаване на заразените пъпки и плодове;
• третиране със специфични инсектициди.

Сачмянка (Stigmina carpophila)

По листата на череша се появяват кръгли петна, а засегнатата повърхност изсъхва и се отделя от листото. По плодовете също се забелязва опетняване, обградено от червеникаво-лилава линия. Кайсиите губят сочността и вкуса си. От раните, причинени от гъбата, изтича лепкава течност.
Заболяването е опасно, понеже изсушава плодните пъпки. Спорите разпространяат гъбичката и презимуват в лепилото, което отделят. Гъбичката може да прекара зимата и като мицел върху кората на дървото.

Превенция и контрол:

• изрязване и изгаряне на заразените клони;
• наранените след рязането места се покриват с овощарска замазка, а дървото се третира с бордолезов разтвор 4-5%;
• използване през вегетационния период със специфични фунгициди.

Брашнеста мана (Podosphaera clandestina)

Напада листата на младите издънки – появява се бяло опетняване, което след време обхваща цялото листо. Мицелът потъмнява. Атакуваната повърхност се набръчква и изсъхва. Маната напада и младите плодове, които се покриват с бял мицел, пропукват се и изгниват.

Превенция и контрол:

• балансирано торене;
• използване на устойчиви видове;
• премахване на заразените пъпки и плодове;
• третиране със специфични фунгициди. 

Вредители по череша

Прасковен молец (Anarsia lineatella)

Напада както черешите, така и вишните. Има три поколения годишно, а ларвите му прекарват зимата в обелената кора на клоните. През пролетта ларвите напускат убежището си и нападат пъпките. В младите издънки пробиват дупки. Женските снасят яйцата си на плодните пъпки, а новоизлюпените ларви се хранят с младите плодове. Ларвите на следващото поколение дълбаят вече узрелите плодове.

Превенция и контрол:

• изрязване и унищожаване на заразените клони и пъпки;
• третиране със специфични инсектициди.

Плодова корогризачка (Adoxophyes orana)

Храни се с над 47 вида тревисти растения и дървета. Ларвата напада съцветията, листата и плодните пъпки. Пробива си дупки и дълбае в плодовете. Наранените места са вход за гъбични заболявания.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Източен плодов червей (Cydia molesta)

Има три до четири поколения годишно. Ларвите му презимуват в пашкул в пукнатините на кората. Атакува пъпките, листата, но най-вече плодовете. Първите поколения ларви нападат плодните пъпки, а последните нанасят големи щети по реколтата.
Хранят се с пулпата около костилката.

Превенция и контрол:

• премахване на заразените плодове и пъпки;
• използване на капани за привличане на насекоми;
• третиране със специфични инсектициди.

Листогризяща гъсеница (Euproctis chrysorrhoea)

Напада както обикновени, така и овощни дървета. Има по едно поколение годишно. Ларвата презимува в пашкул, а в топлите сезони напада пъпките и листата, които могат да окапят. Дървото трябва да се прегледа за присъствието на гъсеници и да се вземат адекватни мерки.

Превенция и контрол:

• премахване на клоните, по които са разположени ларви;
• третиране със специфични инсектициди.

 Калифорнийска щитоносна въшка (Quadraspidiotus perniciosus)

Атакува над 200 вида растения. Има едно до три поколения годишно. Ларвите презимуват в кората на заразените дървета. Хранят се със соковете на растението. Както ларвите, така и възрастните, нападат всички части на дървото. Защитната обвивка на въшките задушава нападнатите зони. Дърветата забавят развитието си и изсъхват в следващите две или три години.

Превенция и контрол:

• прилагане на необходимите препарати извън вегетационния период;
• почистване на клоните с настоятелно търкане;
• третиране със специфични инсектициди.

Сливова щитоносна въшка (Sphaerolecanium prunastri)

Напада лозови насаждения и плодни дървета. Има по едно поколение годишно, а ларвата презимува върху кората на дърветата. Възрастните и ларвите причиняват некроза по клоните. Възможно е да атакуват и листата, като предизвикват деформирането и окапването им.
Щитоносните въшки оставят сладки следи след себе си, които привличат фитопатогенни гъбички.

Превенция и контрол:

• почистване с търкане на клоните;
• третиране със специфични инсектициди.

Цикада (Metcalfa pruinosa)

Напада лозови насаждения, декоратинти храсти и овощни дървета. Има по едно поколение годишно, а яйцата прекарват зимата по клоните на атакуваното растение. Възрастните и ларвите се хранят с растителните сокове като така прекъсват нормалния растеж и разпространяват редица вируси. Борбата с цикадите е изключително трудна заради восъчната обвивка, която покрива тялото им.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди, като се редуват според активното вещество. 

Рогата цикада (Cerasa bubalus)

Причинява непреки щети на плодните дръвчета. Има по едно поколение годишно и презимува като яйце по кората на дърветата. Храни се със сока на тревисти растения като детелина и люцерна. Женските снасят яйцата си по клоните на дърветата в специална дупка. На засегнатото място клоните се нацепват и циркулацията на веществата се прекъсва. След време клоните могат да изсъхнат.
Засегнатите участъци се превръщат във вход за различни вредни организми. Най-големи щети цикадата нанася на младите фиданки, които изсъхват след нападение от насекомото.

Превенция и контрол:

• внимателно избиране и подготвяне на посадъчния материал;
• почистване на клоните;
• изрязване и изгаряне на нападнатите клони;
• плевене и премахване на тревистите растения;
• третиране със специфични инсектициди извън вегетационния период.

Малък бръчков беловинояд (Scolytus rugulosus)

Атакува много растителни видове. Среща се по-често в стари овощни градини. Ларвите и възрастните се разполагат под кората и се хранят с дървесните сокове. Възрастните бръмбари си издълбават тунели в стеблото и клоните. При продължително нападение дървото изсъхва.

Превенция и контрол:

• изгаряне на заразените дървета и клони;
• подбор на посадъчния материал;
• събиране и изхвърляне на остатъците в овощната градина;
• третиране със специфични инсектициди.

Сливов плодов червей (Cydia funebrana)

Обикновено атакува костилковите плодни дървета. Има две поколения годишно. Ларвите презимуват в пашкул или в различни защитени места. Ларвите пробиват плода и се хранят с вътрешността му и с костилката. Нападнатите череши падат, а ларвите продължават да се хранят от тях по земята. След като унищожат плода, червеите търсят място, където да презимуват.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Черешова муха (Rhagoletis cerasi)

Причинява загуби дори и след събиране на реколтата. Нападнатите плодове избледняват и изгниват. Има по едно поколение годишно, като в началото се развива като какавида в горните слоеве на почвата. Възрастните се появяват около 15 май и прелитат около 30 дни. 

Превенция и контрол:

• третиране при поява на възрастните (15 май-15 юни) в интервал от 10 дни.

Бяла американска пеперуда (Hyphantria cunea)

Атакува чинари и черници, както и плодни дървета. Прекарва зимата в пашкул в горните слоеве на почвата. Причинява окапване на листата и ниска продукция на плодове. Гъсениците обикновено се откриват от долната страна на листата, с които се хранят. Те си изграждат защитно гнездо, във вътрешността на което ядат.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Черна листна въшка (Myzus cerasi)

Напада доста агресивно черешовите дървета. Има много поколения годишно. Заразяването започва през пролетта – въшките се разпространяват по листата и се хранят с растителните сокове. По наранените места се пренасят вирусни заболявания.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.