Царевицата (Zea Mays) е една от най-важните зърнени култури, която се отглежда по целия свят. Растението произхожда от Централна Америка, откъдето се е разпространило в други части на света. Реколтите от пшеница и царевица представляват 80% от световните зърнените добиви, като са доста важен хранителен ресурс. Популярността на царевица се дължи на нейната екологична пластичност и химичен състав. Културата се адаптира добре към суша и прекомерна топлина и реагира добре на напояване и торене. Поради състава си намира приложение в хранително-вкусовата промишленост, фуража за животни и в алкохолната промишленост.

Болести по царевица

Мозаечен вирус по царевица

Този вирус се среща предимно в сухи и горещи години. Характерни симптоми се появяват, когато растенията са високи 50-60 см. В основата на младите листа са видими светлозелени петна. С напредване на заболяването петната се сливат и образуват жълти ивици, успоредни на жилките. Те придобиват вид на мозайка. Освен това нападнатите растения са малки, стерилни или произвеждат малки количества семена. Предаването на този вирус става чрез захарната тръстика. Вирусът презимува в коренищата й, а през пролетта листни въшки предават вируса на царевичните растения.

Превенция и контрол:

• контрол със специфични инсектициди;
• правилна ротация на културите;
• контрол на листни въшки, които са основен преносител на заболяването.

Стеблено гниене (Erwinia chrysanthemi pv. zeae)

Болестта се проявява върху стъблото. В зоните в близост до възлите се появяват петна с размери 10-20 см, тъмни на цвят. Нападнатите тъкани се разлагат и растението губи своята механична здравина. Листата над атакуваните тъкани изсъхват, а корените стават чупливи.

Превенция и контрол:

• правилна ротация на културите;
• отглеждане на устойчиви хибриди;
• изпозване на сертифицирани семена от сигурни източнизи.

Фузариум (Gibberella zeae)

Болестта може да се открие в райони с умерен и влажен климат и напада растенията от фазата на разсад. Междувъзлията по стъблото пожълтяват, после стават кафеви. Най-честата атака се открива върху кочаните. Те се покриват с розова плесен, а зърната са нападнати от мицела. Семената имат ниска кълняемост и са сухи. При условия на висока влажност кочаните изгниват напълно. Царевица, нападната от фузариоза, е токсична и може да причини отравяне при хора и животни. Предаването от една година на друга става чрез заразени семена и мицел, останал върху растителни остатъци или в почвата.

Превенция и контрол:

• правилна ротация на културите;
• третиране на семената със специфични фунгициди.

Фузариоза (Gibberella fujikuroi)

Тази гъба напада растенията във всички фази на вегетативен растеж, но характерното нападение се проявява върху кочаните. Семената се разпукват, а зърната приличат на пуканки. Семената, които не се разпукат, се покриват с розов мицел. Това заболяване може да се появи и в складове. Болестта се предава чрез заразени семена.

Превенция и контрол:

• правилна ротация на културите;
• балансирано торене;
• съхраняване на царевицата в оптимални условия;
• третиране на семената със специфични фунгициди.

Обикновена царевична главня (Ustilago maydis)

Болестта поразява всички органи на растението, като обикновено засяга кочаните, метлицата и стъблото. Върху атакуваните органи се появяват тумори с различни форми и размери, съдържащи спори на гъбичките. Първоначално те са меки, но с напредването на болестта туморите се разпадат и освобождават спори, които достигат до почвата и ще причинят заразяване през следващите години. Нападнатите органи се деформират и физиологичните процеси в растението се забавят.

Превенция и контрол:

• правилна ротация на културите
• балансирано торене
• култивиране на устойчиви хибриди
• използване на сертифицирани семена
• третиране на семената със специфични фунгициди.

Главня по царевица (Sphacelotheca reiliana)

Тази гъба напада съцветията на растението. Те се унищожават и се превръщат в черна маса от спори. Заболяването прогресира бързо, мембраната, покриваща спорите, се разкъсва и ги освобождава. Нападнатите растения са с малки размери и достигат зрялост по-късно от здравите. Заболяването нанася значителни щети всяка година.

Превенция и контрол:

• правилна ротация на културите;
• балансирано торене;
• култивиране на устойчиви хибриди;
• използване на сертифицирани семена;
• третиране на семената със специфични фунгициди.

Ръжда по царевица (Puccinia sorghi)

Тази гъба се появява към края на вегетативния период на растеж. По царевицата се появяват жълти образувания, наречени пустули. Заболяването прогресира и пустулите придобиват черно-кафяв цвят. След това листата пожълтяват и изсъхват. По този начин капацитетът за фотосинтеза е намален.

Превенция и контрол:

• не се пропуска основната оран;
• засаждане в оптималното време и с оптимална гъстота;
• култивиране на устойчиви хибриди;
• третиране със специфични фунгициди.

Гниене на стъблата и кочаните (Nigrospora oryzae)

Тази гъба напада растенията както в складовете, така и на полето. Важен симптом е сухото гниене на стъблото. То става крехко, докато кочаните са сухи, леки и без никакъв блясък. Болестта се разпознава лесно, когато семената не се отделят от кочана, дори и да е много гъвкав.

Превенция и контрол:

• дезинфекция на складовите помещения
• използване на добре ферментирал органичен тор
• третиране на семената със специфични фунгициди.

Северен листен пригор (Helminthosporium turcicum)

Болестта се проявява в райони с висока влажност и температури, като в неблагоприятни години уврежда над 30% от реколтата. По листата се появяват големи овални петна, оградени с кафяв ореол. Петната се разширяват, сливат се и обхващат големи площи от листа. При влажно време по повърхността на петната се появява фина плесен, която представлява плододаването на гъбите. При сухо време листата изсъхват и засегнатите тъкани се отделят.

Превенция и контрол:

• дълбока есенна оран
• засяване на оптимална гъстота
• правилна ротация на културите
• култивиране на устойчиви хибриди
• третиране със специфични фунгициди.

Вредители по царевица

Западен царевичен коренов червей (Diabrotica virgifera virgifera)

Дава едно поколение годишно и презимува във фаза яйце в повърхностния слой на почвата, близо до царевичните растения. Ларвите се появяват през май и се хранят с корените на царевицата. След нападението кореновата система се унищожава и листата окапват. Възрастните пробиват листата и след това се хранят с прашец и коприна.

Контролни мерки:

• правилна ротация на културите;
• използваме на капани с феромони, за да се избегне размножаването на възрастните;
• приложение на третирания при повече от 10 възрастни на растение.

Царевичен стъблопробивач (Ostrinia nubilalis)

Дава две поколения годишно и презимува в стадий ларва в царевичните кочани. Възрастните се появяват в края на юни и снасят яйцата си от долната страна на листата. След като се излюпят, ларвите се хранят с метлицата на растението, след което проникват вътре в стъблото и консумират вътрешността. След нападението развитието на растението се забавя и стъблата могат да се счупят.

Контролни мерки:

• изгаряне на растителните остатъци след събиране на реколтата;
• дълбока есенна оран;
• култивиране на устойчиви хибриди;
• когато 50% от растенията са перфорирани, се прилагат третирания с инсектициди.

Скарабей (Pentodon idiota)

Дава поколение веднъж на всеки три години и презимува в като ларва или възрастно в повърхностния слой на почвата. Възрастните атакуват растението в различни стадии на развитие. Те прогризват дупки в областта между корените и стъблото и прекъсват циркулацията на вътреклетъчните течности. След нападението растенията изсъхват. Ларвите не са опасни.

Контролни мерки:

• дълбока есенна оран;
• култивиране на устойчиви хибриди;
• третирания със специфични инсектициди.

Памукова нощенка (Helicoverpa armiger armigera)

Дава 2-3 поколения годишно и презимува в ларвен стадий в почвата. Той е полифаг, който напада над 120 вида култивирани растения. Ларвите първоначално изяждат коприната, а след това зърната от върха на кочаните.

Контролни мерки:

• избягване на монокултура;
• дълбока лятна оран;
• третирания със специфични инсектициди.

Зимна нощенка (Agrotis segetum)

Има две поколения годишно и презимува в почвата като ларва. Зимната нощенка е всеяден вид, който може да напада няколко вида растения (захарно цвекло, слънчоглед, пшеница, ечемик). Ларвите първоначално се хранят с надземните части, след което навлизат в почвата и прогризват галерии в областта между корените и стъблото. В резултат на нападението растенията загиват.

Контролни мерки:

• дълбока есенна оран;
• третиране на семената преди засяване;
• третирания през вегетативния период със специфични инсектициди.

Сив царевичен хоботник (Tanymecus dilaticollis)

Произвежда едно поколение годишно и презимува като възрастно почвата. Излиза навън в края на март при температури над 9° С. Всеяден вид, но нанася най-големи щети на посевите от царевица. Възрастните нагризват листата от фаза поникване. След като растението развие 4 истински листа, този вредител вече не представлява опасност.

Контролни мерки:

• третиране на семената преди засяване;
• дълбока зимна оран;
• ранно засяване;
• третиране по време на вегетационния период със специфични инсектициди.

Мигриращ скакалец (Locusta migratoria)

Той е всеяден вид с висока екологична пластичност. Дава само едно поколение годишно и презимува във фаза яйце в повърхностния слой на почвата. Този вредител атакува агресивно повечето култури. Напада надземните части, като оставя дебелите и здрави стъбла непокътнати. Трудно се контролира, защото напада под формата на колонии. Така за няколко часа може да унищожи десетки хектари посеви.

Контролни мерки:

• мониториране на популацията на скакалци, ако насажденията са в близост до рискови зони;
• приложение на третирания със специфични инсектициди при опасност.

Телени червеи (Agriotes sp.)

Тези насекоми са ларвите на полски ковачи, които зимуват в почвата като ларви от различен стадий и дават поколение веднъж на 4-5 години. Телените червеи са много опасни, защото атаката им не може да бъде идентифицирана бързо. Те консумират кореновата система и растението изсъхва и умира.

Контролни мерки:

• дълбока есенна оран;
• третиране на семената преди засяване;
• ротация на културите с такива, които рядко биват нападани от този вредител (грах, боб, соя, рапица, синап);
• третиране със специфични инсектициди.

Обикновена житна листна въшка (Schizaphis graminum)

Дава 15-20 поколения годишно и презимува във фаза яйце върху ечемик или върху диворастящи видове. Възрастните и ларвите колонизират листата и стъблата, където изсмукват вътреклетъчната течност от тъканта. Нападнатите листа са с червени петна, извиват се и след това изсъхват. Силните атаки през есента обуславят изсъхване на растенията, а по време на развитието на зърната – намаляване на продукцията.

Превенция и контрол:

• засяване в оптималния период;
• унищожаване на плевелите;
• третирания при повече от 10 възрастни на растение.