Камелина (Camelina sativa) е техническо растение, което принадлежи към семейство Кръстоцветни. Културата е със 100% механизирана технология на отглеждане, има голям потенциал за борба с плевелите, бори се с ерозията на почвата и др. Камелина също е отличен заместител на рапицата и може да се използва в горивната, фармацевтичната и каучуковата промишленост. Тясно свързана е с ряпа (Brassica rapa) и поради тази причина има сходни болести и вредители. Проучванията върху посевите от камелина показват, че това растение е по-малко податливо на болести и нападения от вредители. Камелина се засява през пролетта или есента. Това е много важно при определяне на времето за приложение на третирания.

Болести по камелина

Бяло гниене (Sclerotinia sclerotiorum)

Болните растения пожълтяват и изсъхват. В основата има бели или светложълти петна. С течение на времето петната се увеличават, стават кафяви и се покриват с бял мъх, който представлява размножаването на гъбата. Мицелът на гъбичките се появява на повърхността на мъха. Тя е с кръгла форма и черна. Мицелът покълва и образува семена във формата на чаша, фуния или диск, които осигуряват предаването на болестта. Камелина има относителна устойчивост към това заболяване.

Превенция и контрол:

• третиране на семената преди засяване;
• ротация на културите;
• изораване на оптимална дълбочина (20-25 см)
• третиране със специфични фунгициди.

Пухена мана (Peronospora brasicae)

Среща се често при млади растения. Характеризира се с появата на жълти петна по листата, които по-късно стават кафяви. От долната страна петната са покрити с бяло-сив мъх, който представлява размножаването на гъбата. При сухо време спорите се развиват в този мъх и се разпространяват. Камелина е устойчива на това заболяване.

Превенция и контрол:

• унищожаване на заразените растения;
• навременни агротехнически мерки за борба;
• ротация на културите;
• контрол на плевели;
• третиране на семената преди засяване;
• третиране със специфични фунгициди.

Брашнеста мана (Erysiphe cruciferarum)

Заболяването се проявява чрез появата на фино, белезникаво, подобно на мъх покритие по листата. По-късно по повърхността на нападнатите места са видими кафяво-черни петна, които представляват размножаването на гъбата. Заболяването се развива при умерени температури, висока влажност и силна светлина.

Превенция и контрол:

• ротация на културите;
• разстояние между растенията при засяване за оптимална плътност;
• изораване на оптимална дълбочина (20-25 см);
• третиране със специфични фунгициди.

Гуша (Plasmodiophora brassicae)

По цялата повърхност на корена се получават удебеления и подутини. С течение на времето нападнатите корени покафеняват, омекват и загниват. Заболяването се среща във всички фази на вегетативния период на растеж. Рано нападнатите растения остават дребни и листата им почервеняват. При зрели растения болестта е причина листата да станат синьо-зелени. Заболяването се благоприятства от киселинността на почвата и прилагането на азотни торове.

Превенция и контрол:

• използване на устойчиви хибриди;
• ротация на културите;
• избягване на засаждане на камелина във влажни, тежки почви;
• поддържане на неутрално pH на почвата.

Черни петна (Alternaria brassicae)

По плодовете и листата се развиват малки, кръгли, кафяви петна. Те стават по-големи и покриват големи части от растението. Силно засегнатите семенници спират развитието си и не се отварят лесно, което води до падане на семената. По повърхността на петната се образува кафяво-черен прах, изграден от спори.

Превенция и контрол:

• избягване отглеждането на камелина във влажни почви;
• ротация на културите;
• изораване на оптимална дълбочина (20-25 см);
• третиране със специфични фунгициди.

Вредители по камелина

Рапичен цветояд (Meligethes aeneus)

Нагризва пъпките отвън, а отвътре изяжда тичинките и плодника. Пъпките изсъхват и окапват, а най-слабо нападнатите дават дребни, деформирани плодове. Женската прогризва и прави малка дупка в цветната пъпка, където снася 1-2 яйца върху тичинките. Понякога в една пъпка има до 15 яйца, снесени от различни женски.

Превенция и контрол:

• ротация на културите;
• навременно приложени агротехнически мерки;
• третиране със специфични инсектициди.

Рапичен бръмбар (Entomoscelis adonidis)

Нагризва краищата на листата неравномерно, като понякога оставя само жилките. Може да атакува семенниците и цветните пъпки. Бръмбарът оцелява и върху некултивирани кръстоцветни. Женската снася 800-900 яйца в камери, на дълбочина 3-4 см в земята.

Превенция и контрол:

• третиране на семената преди засяване;
• ротация на културите;
• навременно изпълнени агротехнически мерки;
• събиране и унищожаване на растителните остатъци;
• третиране със специфични инсектициди.

Рапична листна оса (Athalia rosae)

Тя е полифаг и напада няколко растения от семейство Кръстоцветни (рапица, синап, камелина и др.). Листата са нагризани или надупчени от долната страна. Първоначално дупките са малки, след това стават по-големи, кръгли или овални с правилни ръбове. По засегнатите растения се появяват ларви, които са на приблизително 17-18 мм дълги. Имат черни точки и крака, а останалата част от тялото им е сива.

Превенция и контрол:

• ротация на културите;
• правилно извършени агротехнически дейности;
• третиране със специфични инсектициди.

Шушулков хоботник (Ceutorhynchus assimilis)

Възрастните изгризват малки кухини в стъблата, дръжките и цветните пъпки, а ларвите изяждат семената. По време на своето развитие една ларва изяжда между 6 и 9 семена. Снасянето на яйцата става в развиващите се плодове. Женската прогризва дупка в стената на капсулата и снася яйце във всяка дупка. Една женска може да снесе 35-50 яйца.

Превенция и контрол:

• събиране и унищожаване на растителните остатъци или вкопаването им в почвата;
• ротация на културите;
• правилно извършени агротехнически дейности;
• третиране със специфични инсектициди.

Зелев бръмбар (Psylliodes chrysocephala)

Той е полифаг и напада няколко растения от семейство Кръстоцветни (рапица, синап, камелина, зеле и др.). Ларвите изгризват дръжките на листата в основата, като могат да достигнат върха на издънките. Галериите, издълбани от ларвите, могат да се напълнят с вода, която може да замръзне през зимата. Тези галерии също представляват вход за фитопатогени. Камелина е устойчива на този вредител.

Превенция и контрол:

• ротация на културите;
• третиране със специфични инсектициди.

Мъхнат бръмбар (Epicometis hirta)

Мъхнатият бръмбар консумира флоралните органи или младите листа. Възрастното е с дължина 9-12 мм, матово черно, покрито със сив мъх. Има само едно поколение годишно и презимува като възрастно в почвата. Ларвите не са вредни.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Зелева пеперуда (Pieris brassicae)

Тя е полифаг и напада няколко растения от семейство Кръстоцветни (рапица, синап, камелина, зеле и др.). Ларвите имат дълго тяло, достигащо ок. 40-50 мм. В първия стадий на развитие са жълти, а при пълно развитие ларвата става сива. Има жълти надлъжни ивици. Ларвите в последния стадий атакуват листата на камелина, засята през есента. Нападнатите растения не се развиват правилно до зимата и могат да измръзнат.

Превенция и контрол:

• третиране със специфични инсектициди.

Контрол на плевели

Камелина е относително устойчиво на плевели растение. Има способността да задушава плевелите в насажденията и разходите за поддръжка намаляват. Правилната подготовка на леглото за сеитба осигурява плавен старт на вегетативния период и унищожаване на плевелите, които могат да засегнат културата в ранните етапи на растеж.

Защита на пчелите

С цел недопускане на отравяне на пчелите собствениците на земеделски и горски площи, които използват химични препарати на притежаваните от тях земеделски и горски култури, са длъжни да уведомят писмено общините най-малко 48 часа преди извършване на третирането, както и името на използвания продукт. Местните съвети, както и администраторите на земеделски или горски площи, трябва да обявят писмено или по телефона пчеларите, които имат стационарен/постоянен или временен пчелин, най-малко 24 часа преди собствениците на земеделски или горски стопанства да извършват третирания с химични вещества, за да се предотврати заразяването на пчелите.