Белият равнец (Achillea millefolium) е лечебно растение, познато от древността. В наши дни се използва в традиционната месицина на редица страни. Приложение намира при лечение на гастроинтестициални заболявания и редуциране на киселинноста в стомаха. Външното приложение на бял равнец спомага за бързото заздравяване на рани, като върху засегнатото място се полага настойка от пресен сок, извлечен от растението.

Белият равнец се използва за приготвянето на ликьори и в парфюмерийната индустрия. Известен е и като медоносно растение.

В белия равнец се съдържа летливо масло, синьо на цвят, с количество от 0.34 – 1.40%. Основните вещества, които се откриват в растението, са проазулени, сесквитерпенови съединения, които се превръщат в азулен при дестилация. Съдържанието на азулен зависи от хемотаксиса и достига концентрация до над 50% в маслото. Летливото масло съдържа и терпенови съединения. В състава на суровия материал влизат макро и микроелементи, като желязо, мед, манган, никел, цинк.

Ботанически характеристики

Белият равнец е многогодишно, тревисто растение. Подземната му част се състои от вдървено коренище, което се разклонява. Стеблото е право, с височина до 40-80 см. Има два типа стебла – цветни, от които почват развитието си съцветията (те са разклонени, дълги, прави, сочещи нагоре, с дълги меджувъзлия, покрити с мъх, с диаметър 0.4-0.5 см) и стебла с къси междувъзлия, от които започват развитието си листата.
Листата са последователно разположени, перести, с лобове с големи разрези, копиевидни с голям брой тесни ивици. Листата в основата са по-къси.

Цветовете са аранжирани в съцветия и са овални или сферични. Всяко съцветие се състои от 5-6 цвята, радиални, бели, със сив или розов оттенък, състоящи се от три дяла. Тръбестите цветове на брой са 15-20, хермафродитни, с венчелистче и пет тичинки.
Цветовете се берат при силно слънце, когато съдържанието на летливи масла се повишава и лечебните свойства се увеличават благодарение на това.
Белият равнец цъфти от юни до есента.
Плодовете са удължени ахени, 2-3 см дълги. 

Произход и разпространение

Белият равнец е разпространен в страните с умерен климат в Европа – на Балканския полуостров, в Италия, Германия, Русия. Често срещан е и в Азия и Северна Америка. Открива се на надморска височина до 1000 м.
Притежава висока екологична пластичност, тъй като е разпространен както в равнините, така и в планините. В южните райони количеството на полезни масла в растението е по-високо.

Условия за отглеждане

Белият равнец покълва за 45-60 дни, а първите листа се появяват 9-10 дни след поникване.

Температура: Растението е устойчиво както на ниските температури през зимата, така и на високите през лятото. Развива се добре в южни райони.
Вода: Количеството на азулен се повишава при топло време и влажен климат.
Светлина: Отглеждането на места с добра осветеност промотира акумулирането на маслата и проазулените.
Количеството на проазулени рязко се увеличава при наличие на пряка слънчева светлина. Белият равнец реагира остро на промяна в условията на осветеност. При преместване от равнинни райони към планински фотосинтезата му намалява.
Почва: Растежът и развитието на растението се повлияват от типа почва. Благоприятни за отглеждането на бял равнец са както песъкливи, така и почви със средна текструа. pH на почвата не повлиява количеството азулен. 

Култивиране

Ротация на културите

Тъй като белият равнец е многогодишно растение, което може да се задържи на едно място до 4-5 години, при ротация на културите се засява след многогодишни фуражни култури и такива, след които не остават плевели. 

Торене

Подходящи за наторяване на бял равнец са азот-фосфор-калий торове. За повишаване на производствения потенциал се тори през целия вегетационен период през годините.
Фосфорните и калиеви торове се прилагат през есента, а азотните в ранна пролет. През последващите години се използват умерени количества тор. 

Подготовка на почвата

След събиране на предхождащата реколта земята се изорава на дълбочина 22-25 см с плуг, в комбинация с пружинно-зъбна брана.
В денят преди засяване почвата се изравнява с полеви валяк или гладък валяк.
Засяване: Белият равнец се размножава чрез семена, засети директно на полето.
Време за засяване: Засява се през август и септември, за да се образува розетка до зимата. Добри резултати се постигат и при засяване в началото на зимата.
Разстояние и дълбочина на засяване: Разстоянието и дълбочината не оказват голямо влияние върху крайната продукция, но спазването на по-голямо разстояние подпомага по-лесното събиране на реколтата. Препоръчително е да се оставят 50-62.5 см между отделните растения.
Семената се засяват на дълбочина 0.5 см, тъй като са много малки.
Сеитбена норма: Зависи от качеството на семената и от подготовката на почвата. Семената трябва да срещнат няколко качествени параметъра: 70-50% чистота и 65-50% кълняемост за класовете I и II. 

Грижа

Растенията се плевят на всеки ред, тъй като след покълване са крехки и чувствителни. Също така преди цъфтеж се премахват болните, неправилно израснали или недоразвити растения. 

Заболявания и вредители

Тъй като белият равнец се отглежда на малки площи не са известни заболявания или вредители, които да причинят значителни щети в качеството или количеството на продукцията.

Събиране на реколтата

Период за събиране на реколтата: Направено е проучване кога е най-подходящото време да се събира белият равнец. Тъй като съдържанието на летливи масла се повлиява от условията на околната среда и качествата му се променят под въздействието на различни фактори, не е особено лесно да се посочи точния период за дейността. Доказано е, че младите листа от бял равнец са най-богати на летливи масла и азулен. Следователно белият равнец се бере в началото на периода на цъфтеж, в ясни и топли дни, в часовете с максимална осветеност.
Начин на бране: Съцветията се събират заедно с клоните, към които са прикрепени. По време на вегетационния период могат да се извършат две бранета, като всяко се състои от 8-12 тона свежи растения/хектар.
Семената се събират през втората година на вегетативно развитие.

Обработка на суровия материал

На пазара се предлагат пакетчета от бял равнец, които съдържат само цветните кошнички, наречени Flores milefolli.

Билката се открива за продажба и под името Hebra milefolli – съдържа листа, стебло и дори корен.

Сушене: Растението се суши естествено, на сянка, под навес, като се разстила на тънък слой. При сушене механично температурата не бива да надвишава 35 градуса по Целзий.
Опаковане и съхранение: След изсъхване Herba milefolli се съхранява в памучни торби, но ако ще се държи в тях за повече от година, е важно да се знае, че съдържанието на летливи масла и азулен значително намалява.