My Cart
Нямате продукти в количката си.
Бактериално меко гниене при зеле (Pectobacterium carotovorum subsp. carotovorum) – идентифициране и контрол
Бактериално меко гниене при зеле е съобщено през 1934 г. при рапицата и ряпата. Нападението е много опасно за посевите и може да причини щети по време на съхранение.
Симптоми. Бактериално меко гниене се наблюдава при кръстоцветните култури през втората половина на вегетационния период, в дъждовни години, както и на площи с недобър дренаж. Нападението по зелето се наблюдава на мястото на закрепването на листната опашка, където се появява първо влажно жълтеникаво, а след това сивкаво гниене. При висока атмосферна влажност гниенето обхваща напълно главата на зелето, превръщайки я в маса от миризлива слуз. Главата ще падне. Подобни симптоми се наблюдават при алабаш, а при карфиола може да настъпи частично или пълно загниване на съцветието.
Гъбичката, причинител на бактериално меко гниене при зеле, оцелява в нападнатите растителни остатъци, оставени на полето. Може да се предава чрез посадъчния материал. От почвата бактерията навлиза в растението през малките рани на корените и причинява обща инфекция, разпространявайки се по проводящите съдове. В складовете нападението е още по-силно, когато температурата наближи 20-25°C. При съхранение възникват вторични инфекции със сива плесен (Botrytis cinerea) и склеротиния (Sclerotinia sclerotiorum). Бактериите атакуват много видове, включително зеле, кореноплодни и луковични зеленчуци. Бактериите са устойчиви само в почвата и не се предават чрез семена. Практически всички полета, където са отглеждани зеленчуци, са заразени с тази бактерия.
Превенция и контрол. Необходими са мерки за хигиена на насажденията след почистване на земята от нападнати посеви. По време на съхранение трябва да се избират здрави растения и да се осигури подходяща вентилация в складовете, за да се избегне повишаване на температурата. Оптималната температура за съхранение на зеле е + 1°C. При посевите за семена трябва да се спазва сезонът на засаждане, да се отстраняват растителни остатъци и да се контролират почвените вредители, които могат да причинят наранявания на корените. При засаждане на зеленчукови култури трябва да се внимава да не се засаждат такива, които могат да бъдат нападнати гостоприемници. През вегетационния период се препоръчват третирания със специфични фунгициди.
