Арония (Aronia melanocarpa) е плодоносен храст, който произхожда от Северна Америка. Плодовете й се считат за едни от най-мощните натурални антиоксиданти. Консумацията им е подходяща за лечение и превенция на редица сърдечни заболявания. Предотвратяват стареенето, предпазват от вредните UV лъчи и подсилват имунната система. Също така имат силен антибактериален ефект. Аронията се отглежда и с декоративна цел.

Болести по арония

Бактериален рак (Agrobacterium tumefaciens)

Бактерията прониква в растението през нараняванията, причинени от нематоди или при градушка. Благоприятства се от температури между 22 и 30 градуса по Целзий и влажност на въздуха над 80%. По корените и стеблото на арония се развиват тумори. В начолото те са малки и меки, но по-късно се втвърдяват. Туморите са с различна форма и размери. Понякога се формират и по листата и издънките. Клетките на образуванията са големи и деформирани.

Превенция и контролни мерки:

• установяване на насажденията върху правилно подготвено място;
• внимателно изследване на посадъчния материал преди засаждане;
• потапяне на корените на посадъчния материал в разтвор на меден сулфат (1%) или Topas  EC 0.025%;
• дезинфекция на инструментите, с които се работи, когато се използват от едно растение на друго;
• премахване на заразените клони, третиране с меден сулфат (4-5%) и покриване на нараняванията с овощарска замазка;
• третиране с продукти на медна основа през вегетационния период.

Огнен пригор (Erwinia amylovora)

Известен още и като бактериален пригор – причинява унищожаването на цялата овощна градина. Появата му се благоприятства от висока атмосферна влажност, вятър, преполиване и температури между 10 и 30 градуса по Целзий. Заразените растения приличат на обгорени. Издънките изсъхват и цветът им се променя към кафяв, плодовете почерняват или се покриват с петна. Във влажно време бактериални ексудати са видими по заразените части на аронията.

Превенция и контролни мерки:

• изрязване и изгаряне на заразените клони;
• прилагане на химически третирания с продукти на медна основа.

Брашнеста мана (Podosphaera sp.)

Атаката е видима по листата на арония – предимно по тези върху младите издънки. Появяват се бели петна, които се уголемяват и покриват цялата повърхност на листата. С напредване на заболяването мицелът посивява и придобива вид на прах. Заразените тъкани се свиват и изсъхват. Гъбичката атакува и младите плодове, като ги покрива с бял мицел. По-късно плодовете се пропукват и изгниват.

Превенция и контролни мерки:

• балансирано торене;
• отглеждане на устойчиви видове;
• изгаряне на заразените издънки и плодове.

Ръжда (Gymnosporangium sp.)

Гъбичката се развива първоначално върху хвойната. Спорите й се разпростраяват чрез водата и вятъра и заразяват други видове, включително аронията. По върховете на листата се появяват жълти, леко червеникави петна, а до тях се образуват черни петна. Те представляват размножаването на гъбичката. По долната страна на листата тъканта се подува и формира продълговати, жълти спори. Симптоми на заразяване може да се появят и по цветните пъпки.

Превенция и контролни мерки:

• унищожаване на плевелите в овощната градина.

Черни петна по листата (Diplocarpon maculatum) 

Гъбичката е полифаг, който паразитира върху няколко различни вида растения. Основно атакува листата – по тях се появяват кръгли, кремаво-жълти петна, които с времето придобиват червеникав оттенък. С времето черни петна, които представляват размножаването на гъбичката, са видими в центъра на тези жълти петна. Петната се увеличават и обединяват, като причиняват окапване на листата. Издънките и плодовете също могат да бъдат засегнати. Издънките стават кафеви и изсъхват, а по плодовете се появяват петна, подобни на тези по листата. Петната се обединяват, плодът се пропуква и това благоприятства развитието на заболявания, които водят до изгниване.

Превенция и контролни мерки:

• събиране и изгаряне на падналите листа;
• изрязване и унищожаване чрез изгаряне на заразените издънки.

Вредители по арония

Цитрусова цикада (Metcalfa pruinosa) 

Цитрусовата цикада е полифаг, който нанася щети по лозови насаждения, дървета и храсти. Има едно поколение годишно и презимува като яйце в клоните на заразените растения. Възрастните и ларвите се хранят със сока на атакуваните растения, спират развитието им, като едновременно с това пренасят много заболявания и вируси. Борбата с цикадата е много трудна заради восъчния слой, който покрива тялото й. Често вредителят може да се сбърка с ябълкова листна въшка (Eriosoma lanigerum).

Акари

Акарите са много малки насекоми, трудно видими с просто око. Те са полифаги – нападат различни видове плодоносни растения и храсти, както култивирани, така и диви. Хранят се с растителен сок. След нападението им листата придобиват вид на пергамент, цветовете спират развитието си и цялостно растението забавя растежа си. 

Бяла американска пеперуда (Hyphantria cunea)

Този вид е полифаг – атакува декоративни дървета (черница, чинар), както и плодоносни дървета и храсти. Има две поколения годишно и презимува като какавида в повърхностния почвен слой. Гъсениците се откриват в долната страна на листата и се хранят с тях. Формират гнездо, в което се хранят. Бялата американска пеперуда причинява окапване на листата и намаляване на продукцията. 

Черешова муха (Rhagoletis cerasi)

Изключително опасен вредител, който причинява щети дори след събиране на реколтата. Атакуваните плодове остават блези и изгниват. Развива едно поколение годишно и презимува като какавида в повърхностния почвен слой. Възрастните се появяват след 15-ти май и започват да летят за около 30 дни. 

Листни въшки

Листните въшки са полифаги – пренасят се от едно растение на друго или от един вид на друг. Причиняват щети както на некултивираните, така и на култивираните растения. Обикновено формират колония от долната страна на листата, върху цветовете или съцветията, върху младите издънки. Листните въшки пробиват тъканта и се хранят с растителен сок. При силна атака намаляват устойчивостта на отглежданата култура към заболявания.